Летище Божурище - славно минало и тъжно настояще Bojurishte airport - glorious past and sad present |
|
||||
Летище Божурище е едно от главните летища в България за военна,гражданска и спортна авиация. Отстои се на четири километра от София и е обявено за Паметник на културата. За съжаление летището е унищожено след скандална сделка. Tам се намира ПВО отбраната на София. Там е и резервният щаб на Първа българска армия. На територията на летището има 3 паметника на загинали български летци и парашутисти.
С Указ № 2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд l, е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. В 1906г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през 1912 г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради.
През 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище, Божурище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За две години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и авиационни механици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Владимир Балан.
С Ньойския договор на победена България е отнето правото да има авиация. Много от българските самолети са унищожени, но надеждата е сигурна-от 1919 г. летище Божурище става гражданско, а от 27 април 1920 г. в София се провежда учредително събрание на Българския аероклуб. По време на Голямата железничарска стачка от 24 декември 1919 – 20 януари 1920 г. за пръв път българската авиация използва самолети за превоз на пощата между София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица.
През 1924 г. в Божурище започва производството на първите български серийни самолети, това са учебни, тренировъчни и разузнавателни самолети У-1 „Узунов, носещи името на загиналия летец Иван Узунов. Така се поставя началото на Държавната аеропланна работилница. До 1941г. от ДАР са произведени общо 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите - на Херман Винтер.
През 1924 г. в Божурище започва производството на първите български серийни самолети, това са учебни, тренировъчни и разузнавателни самолети У-1 „Узунов, носещи името на загиналия летец Иван Узунов. Така се поставя началото на Държавната аеропланна работилница. До 1941г. от ДАР са произведени общо 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите - на Херман Винтер.
През 1940 г. от дотогавашното Аеропристанище Божурище се формира Първи въздушен полк. С влизането на България във войната през 1941 г. там са базирани за защита на столицата изтребители-биплани Avia B-534, популярни с името „Доган”. В началото на август 1943 г. за защита на София от Карлово, където е дислоциран 6-ти изтребителен полк, на Божурище е пребазиран 3/6 орляк (ексадрила), въоръжен с най-новите за момента изтребители на Въздушните войски – Messerschmitt Me 109G-2, легендарните „Густав”. На 20 декември 1943 излита от Божурище Димитър Списаревски и записва славен подвиг в българската история. Поклон към всички български пилоти, охранявали небето над България!
От същия период е и тази интересна история: За Берлин присъединяването на България е било много важна стъпка. За да се осигури подписът на проф. Богдан Филов, Адолф Хитлер изпратил в София личния си самолет FW 200 Condor със своя пилот Ханс Бауер. Пилотът се обърква над небето на София и се приземява на Божурище. Самолетът на фюрера затънал в калта на поляните чак до осите на колелата. С помощта на пет трактора успяват да измъкнат от калта самолета и да го подготвят за полет.
От 1948 г. Божурище престава да е военно поделение и се превръща в база на Софийския аероклуб и на организациите за съдействие на отбраната - НССТ, Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), организациите за съдействие на отбраната (ОСО), Отдела за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН) . Там се обучават хиляди младежи и девойки за парашутисти, безмоторни и моторни летци. Лети се непрекъснато, има дни, когато в небето едновременно се намират десетки самолети. Безмоторните летци от Софийския аероклуб поставят редица рекорди по далечина на полета и максимална абсолютна височина и височина над точката на откачане. В района има добри условия за т.н. наречените „дълги вълни” и се постигат рекорди в безмоторното летене. Децата с интерес конструират самолетчета от дърво или друг материал и се състезават.
От това време е и този случай, разказан от Иван Бориславов: Излита самолет ПО-2 с парашутист. Когато скача по знак на пилота, парашутистът чупи част от крилото на самолета, тъй като парашутът се активира чрез изтегляне на въже, закачено с халка за крилото, налягането е силно и крилото се чупи. Звукът, който се чува от земята е ужасяващ, защото случаят става на неголяма височина, а времето е тихо. Опитният пилот успява да приземи самолетът, въпреки опасната ситуация.
Можем да съжаляваме много за допуснатите действия и унищожението на летището-светиня. Нека си вземам поука и да не се повтарят повече такива престъпни дейности. Напред и нагоре!
Снимки: LOSTBULGARIA.COM и Архив на списание "Криле"
